„ХРУСТАЛЬ”
Георгий Иванович Чулков (1879-1939 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КРИСТАЛ
Любовният кристал разби се и се ронят
в душата ми отломките му с песен-звън,
но очарован там от тайнствени закони,
възпявам любовта си в омагьосан сън.
Ломят сърцето ми кристалните парчета,
но с крехка нежност пак и пак обичам аз;
от болка вехне на мечтите мойто цвете,
но славя алената кръв на свойта страст.
Ударения
КРИСТАЛ
Любо́вният криста́л разби́ се и се ро́нят
в душа́та ми отло́мките му с пе́сен-звъ́н,
но очаро́ван та́м от та́йнствени зако́ни,
възпя́вам любовта́ си в омагьо́сан съ́н.
Ломя́т сърце́то ми криста́лните парче́та,
но с кре́хка не́жност па́к и па́к оби́чам а́з;
от бо́лка ве́хне на мечти́те мо́йто цве́те,
но сла́вя а́лената кръ́в на сво́йта стра́ст.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Чулков
ХРУСТАЛЬ
Хрусталь моей любви разбился с тонким звоном,
Осколки милые звенят-поют во мне;
Но снова я пленён таинственным законом:
Пою любовь мою в заворожённом сне.
Осколок хрусталя мне больно сердце ранит,
Но хрупкость нежную люблю я вновь и вновь;
Цветок мечты моей от боли томно вянет,
Но славлю алую струящуюся кровь.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик, драматург, публицист и преводач Георгий Чулков (Георгий Иванович Чулков) е роден на 9/22 януари 1879 г. в Москва. От 1898 г. учи в медицинския факултет на Московския университет, но през 1901 г. е осъден за революционната си дейност и излежава затвор в Якутия. След освобождаването му през 1904 г. работи като секретар на сп. „Новый путь”, а от 1905 г. издава сп. „Вопросы жизни”. Организатор на литературния живот по време на сребърния век на руската култура, той е създател на теорията на т.нар. мистичен литературен анархизъм в символизма. От 1909 до 1915 г. живее в Италия, Франция и Швейцария, след което отново се връща в Русия. Автор е на стихосбирките „Кремнистый путь” (1904 г.), „Весною на север” (1908 г.), „Стихотворения Георгия Чулкова” (1922 г.), „Мария Гамильтон: Поэма” (1922 г.); на книгите с разкази, повести и романи „Рассказы” (1909 г.), „Невеста” (1910 г.), „Сатана” (1915 г.), „Люди в тумане” (1916 г.), „Осенние туманы” (1916 г.), „Серёжа Нестроев” (1916 г.), „Метель” (1917 г.), „Посрамлённые бесы” (1921 г.), „Вечерние зори” (1924 г.), „Salto mortale или Повесть о молодом вольнодумце Пьере Волховском” (1930 г.); на драматургичните творби „Тайга” (1907 г.), „Невеста” (1916 г.), „Конец директора Паскалэ” (1931 г.), „Дон Кихот” (1935 г.); на публицистични и литературоведчески разработки като „О мистическом анархизме” (1906 г.), „Анархические идеи в драмах Ибсена” (1907 г.), „Покрывало Изиды” (1909 г.), „В далёких краях” (1910 г.), „Вчера и сегодня” (1916 г.), „Судьба России” (1916 г.), „Михаил Бакунин и бунтари 1917 года” (1917 г.), „Наши спутники” (1922 г.), „Арион. Статьи о Пушкине” (1922 г.), „Мятежники 1825 года” (1925 г.), „Императоры: Психологические портреты” (1928 г.), „Последняя любовь Тютчева” (1928 г.), „Братья Борисовы” (1929 г.), „Годы странствий” (1930 г.), „Летопись жизни и творчества Ф. И. Тютчева” (1933 г.), „Жизнь Пушкина” (1938 г.), „Как работал Достоевский” (1939 г.) и др. Умира на 1 януари 1939 г. в Москва.